Едно от предимствата на лазерното рязане е, че енергийната плътност на лъча е висока, така че диаметърът на фокусното петно може да бъде възможно най-малък, за да се получат изключително малки прорези. Колкото по-малка е фокусната дълбочина на фокусиращата леща, толкова по-малък е диаметърът на фокусното петно. Ефективната фокусна дълбочина също е свързана с диаметъра на лещата и материала, който трябва да се реже. Ето защо за висококачественото и високоточно рязане е много важно да се контролира относителното положение на фокуса и повърхността на материала, който трябва да се реже.
Анализираме следните три режима на FOCUS, за да направим различен избор поради различни материали и изисквания.
Режимът с нулева фокусна дължина обикновено се използва при рязане на детайли като SPC, SPH, SS41 и др. Когато използвате, фокусът на режещата машина е разположен върху повърхността на относително гладката страна на детайла. Този режим трябва да се определя в съответствие с изискванията на процеса на горната и долната повърхност в действителните приложения.
Фокусът на режима с отрицателно фокусно разстояние е разположен над изрязания материал. Този метод се използва главно за рязане на дебели материали. Основната причина е, че дебелата плоча изисква голяма ширина на рязане. Позиционирането на фокуса върху режещия материал може да гарантира, че кислородът, доставен от дюзата, е в пълен контакт с материала, а температурата на рязане лесно ще спадне, ако кислородът е недостатъчен. Недостатъкът на този метод е, че режещата повърхност е сравнително грапава и не е подходяща за рязане с висока точност.
Режимът с положителен фокус е разположен под повърхността на детайла и често се използва за рязане на твърди материали като неръждаема стомана и алуминий. Недостатъкът на този метод е, че ширината на рязане е по-голяма от нулевото фокусно разстояние и необходимия в този режим режещ въздушен поток е по-голям, температурата е достатъчна, а времето за рязане и пробиване е по-дълго.
